Отново
Дишам както дойде, без усилие.
Дъх след дъх, без напрежение,
въздухът, като живот в пустинята,
пести излишните движения.
Отпускам се, но не защото искам.
Безволево, без намерения
превръщам се в пространство, в изход,
в място, някъде извън Вселената.
Оставям мислите си неподвластни,
от само себе си да се надигат.
Като актьори в театрален кастинг ...