Отново есента - спасение
Отново есента - спасение
Замлъкнаха щурците. (Откога?)
Навярно песните им вече са изпети.
Навярно есенната самота
убива мисли, рими... (и куплети.)
Дори и драмите, в които се вживяхме,
сега изглеждат някак театрални.
За Бога, колко бяхме плахи!
(Лекувахме дори фалшиви рани.)
Щурците, щом запеят, ни се струва,
че Пепеляшка чака кротко на вратата.
Помни - удавник току-тъй не плува -
не се прави на друг, познати сме.
О, знаеме се кой какъв е всъщност
и маските се свалят във 12.
И, слава Богу, пак е есен - ще откъсне
предишни грешки, всичко ще погази.
Но още плача, щом чета поеми.
(Дори на веселите. Колко странно!)
От мен, щом искаш, есен, всичко вземай.
Не пипай стиховете само.
03.10.09.
17:12
© Люляк All rights reserved.
