Отново и отново
Пак стоиш на моята врата
и пак на колене си.
Какво ще искаш този път,
за да се върнеш тази нощ?
Какви лъжи събрал си днес,
та ми ги носиш като улов?
Какво ще трябва да простя,
защото за нежността ми зажаднял си?
Успял си и сега да сътвориш достойните лъжи
и пак да ме подмамиш във съня си.
Хайде моли, падни и този път,
целувай, щом така ще ти олекне...
Ти за мен си останал само онзи
без лице, душа, а само плът.
Нямаш смелостта да бъдеш друг
и не можеш, защото от глупост си объркан.
Ела, защото имам нужда,
хайде, сега съм сама.
© Христина Леонска All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Чета произведенията ти и много ми харесват.Толкова са близо до сърцето ми.Хайде още една 6.
-
Все едно..на мен вчера ми се случи това...Оставих го навън..не му позволих да прекрачи прага - не заслужава,дори и с цялото си сърце да го искам! Браво много ми харесва!
-
Хареса ми, но е време за решение:
или остава вън, или влиза и вече без прегрешения!
Подобни мисли минават и през моята глава,
но тук главен герой е жената.
Поздрав за стихотворението!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
