Отново и отново
Пак стоиш на моята врата
и пак на колене си.
Какво ще искаш този път,
за да се върнеш тази нощ?
Какви лъжи събрал си днес,
та ми ги носиш като улов?
Какво ще трябва да простя,
защото за нежността ми зажаднял си?
Успял си и сега да сътвориш достойните лъжи
и пак да ме подмамиш във съня си.
Хайде моли, падни и този път,
целувай, щом така ще ти олекне...
Ти за мен си останал само онзи
без лице, душа, а само плът.
Нямаш смелостта да бъдеш друг
и не можеш, защото от глупост си объркан.
Ела, защото имам нужда,
хайде, сега съм сама.
© Христина Леонска All rights reserved.
