Отново наранена
Разочарование потропа на вратата
и влезе в моята душа...
Настани се гостенин неканен
и чувствата ми разпиля.
Ще мога ли да продължавам,
нещо в мене се разби...
Времето ще го покаже,
любовта, умислена, мълчи.
Знам, любов, че си ранена,
отново си с подрязани крила.
Искаше да бъдеш подкрепена,
но разочарованието пак те изигра.
Врата към щастие затвори
и някъде дълбоко те завря.
Сега пирува своята победа,
дори доволно в мен заспа.
А утре като се събуди,
ще царува в моята душа.
А ти, отново наранена,
ще плачеш тихо в утринта.
© Лилия Нейкова All rights reserved.
