Живота уж направен е за живите,
но мъртвите душѝ са без умора.
Със кръстове напълниха се нивите,
а никой не засява вече хора.
Стесниха се до сляпо хоризонтите.
Рисувах те в очите си по начин,
със който този свят бе само фонът,
на образа под моите клепачи...
И, колкото отровни лицемерия,
кълнящи ми се в истинска любов,
прииждаха с добрите намерения,
аз знаех, че за тебе съм готов. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up