Oct 13, 2009, 4:52 PM

Отново сама

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Продадена за пет стотинки,

за твоя поглед или за усмивката една..

Мизерна като тез прашинки

на мръсната черна земя

 

Писна ми да прося любов,

да търся, където я няма

и да си въобразявам, че в живота суров

ще намеря романтиката голяма

 

Фалш и лъжи все се срещат,

всичко е тъпа игра -

да утолява страстта ти зловеща

и да ме оставя отново сама

 

Върви си по пътя, глупаче,

не извръщай към мене глава

и сама ще се справя, обаче,

ще се справя отново - САМА.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...