Отново самотата обгръща моята душа.
Отново ти си само призрак мрачен довел ме до смъртта.
Обичам те безкрайно много,
но ти дори неподозираш това.
Жадувам те безкрайно много,
но едва ли ше видя сбъдната тази мечта!
Смелостта напусна моята душа
и аз останах сам сама.
Защо живота подигра се с мен,
защо не си сега с мен?
Любовта напусна моята душа,
и аз съм все така сама!!!
© Радина All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
