(дует с Лени)

Ето, ти стоиш на прага ми отново,
чакаш ме да ти отворя вратата си към мен.
Да влезеш и да ме отровиш,
да помръкне пак със тебе моят ден.

А ти стоиш, по-доволна от преди време.
Гледаш ме и ме изпитваш колко съм добър.
Ти може би си ангел тук, за мене,
и да ме спасиш си дошла, и този път.

Търсиш моето спасение...
А твоето кога ще ми дадеш!?
Идваш непоканен - без смирение
и прошка искаш ми за кой ли път!?

Аз, некоронясан все още с болка,
дошъл през целия си жизнен път при теб.
Готов съм да се боря, колкото
да знам, че такъв ще бъде и моят ред.

Ти... ти всеки път се бориш,
ала сама осъмвам сутринта...
Страх те е от нещо – от какво ли,
щом търсиш любовта за час или за два!?

Какво е тръпката, ако не миг на щастие?
За малко време с теб да споделя,
това, което тука между нас си е,
е просто страстна динамична игра...

Игра е,
ала победителят винаги си ти..
И макар да знам, че ще загубя,
играя с този миг на щастие,
поне за малко да не ме боли...

Нима?
Болката е тук, част от играта ни.
Даваме си наслада и малко вина.
Това, което е може би съдбата ни -
да си играем с огъня на любовта...