Отново за лятото
Настръхвам още от зарана,
щом слънцето се появи..
Не зная накъде да хвана,
че жегата ме умори.
Във "десет" денят ме изгаря,
жестоко слънцето пече.
Юмрука лятото стоваря
и пак към Ада ни влече.
Най-трудното е подир пладне,
когато цялата земя гори.
Човека като круша падне
и чак нощта го съживи.
Спасиш ли се до Икиндия,
кошмара в лятото ще спреш.
Нощта щом майчински те скрие,
до Есента ще издържиш.
23.07.2015.Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
