Отново за лятото
Настръхвам още от зарана,
щом слънцето се появи..
Не зная накъде да хвана,
че жегата ме умори.
Във "десет" денят ме изгаря,
жестоко слънцето пече.
Юмрука лятото стоваря
и пак към Ада ни влече.
Най-трудното е подир пладне,
когато цялата земя гори.
Човека като круша падне
и чак нощта го съживи.
Спасиш ли се до Икиндия,
кошмара в лятото ще спреш.
Нощта щом майчински те скрие,
до Есента ще издържиш.
23.07.2015.Драгойново
© Христо Славов All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
