Отпечатъци
Не ме интересува! Нямам срам!
Ще бъде по-горещо и от Ада.
Под роклята ти има толкоз плам,
че огъня е като свещ на клада.
Не ме интересува! Романтично?
(Едва ли ще ни бъде до сладникавост).
В по-късният етап на поетичност,
ще бъдеш Музата на мойте стихове.
Сега съм превъзбуден. И събличам.
Ръцете ми те търсят със увереност.
С душата си отдавна те обичам.
Дошъл е ред да бъдеш разтреперена.
Усещам я кръвта ти, закипяваща.
По пръстите ми - влажно. Ожаднявам.
Да пия някак по е подобаващо.
Не ще ти се наситя. Извинявай...
Не ме интересува! Искам още!
Не съм дошъл за дребните остатъци.
Най-хубаво е - летните ни нощи,
че носят по телата, отпечатъци...
Стихопат.
© Данаил Антонов All rights reserved.
