Jul 26, 2017, 11:01 PM

Отпечатък 

  Poetry » Love
449 3 3

Ще избледнее споменът, гласът ти ще заглъхне
и ще е сън дори, че съм те виждала. 
Но някъде на скрито, в умората на бръчките, 
следата твоя дълго ще намирам. 

 

Защото ти се случи неочаквано щастливо, 
дойде като внезапен дъжд напролет. 
Живота ми обърна. И нежно, и страхливо
у мене запечата най-сладкия си поглед. 

 

И времето рисува у мене все сезоните, 
а празната врата пак името ти срича. 
И уж е всичко същото, и уж изчезва споменът, 
но аз самата, мили мой, след тебе съм различна. 

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??