Ще избледнее споменът, гласът ти ще заглъхне
и ще е сън дори, че съм те виждала.
Но някъде на скрито, в умората на бръчките,
следата твоя дълго ще намирам.
Защото ти се случи неочаквано щастливо,
дойде като внезапен дъжд напролет.
Живота ми обърна. И нежно, и страхливо
у мене запечата най-сладкия си поглед.
И времето рисува у мене все сезоните,
а празната врата пак името ти срича.
И уж е всичко същото, и уж изчезва споменът,
но аз самата, мили мой, след тебе съм различна.