Отпечатък
Отпечатък
Отново побеля като във филм
мигът; животът; битието.
С каквото можем ще го украсим
за да зарадваме небето.
Снегът се сипе над света.
Затрупва пътищата на съдбата-
човешки дъх, пътечка дим
и от усмивка- отпечатък.
Денят расте и мисълта старее.
Умората досадно се промъква
и в неотложното на този ден се рее,
но радостта не бива да помръква,
защото с нея ще се приберем
в дома, където любовта ни чака
две топли устни да ѝ поднесем
когато уличните лампи палне мракът.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
