Отплата
Вик - раздиращ тишината.
Вик -така отчаян и студен.
Вик - заслужена отплата -
изтръгнат с болка и страдание от мен.
Мразя крясъка отчаян.
Мразя дребнави същества.
Ненавиждам своя лик печален,
причинен от мизерните сърца.
Толкова жестоки и дребнави,
така отчайващо далечни,
с мисли алчни и лукави,
оставащи нещастни и, за жалост, вечни.
Искам всички да накажа.
Всички мои врагове.
Но не онези, дето мразя,
не със гняв и боеве.
Тез, които пишат ми се верни, вечни.
Тези зверове.
С алчност, подлост безконечни…
Точно тези врагове.
© Стефани All rights reserved.
