31.03.2010 г., 20:08 ч.

Отплата 

  Поезия
617 0 2

Вик - раздиращ тишината.

Вик -така отчаян и студен.

Вик - заслужена отплата -

изтръгнат с болка и страдание от мен.

 

Мразя крясъка отчаян.

Мразя дребнави същества.

Ненавиждам своя лик печален,

причинен от мизерните сърца.

 

Толкова жестоки и дребнави,

така отчайващо далечни,

с мисли алчни и лукави,

оставащи нещастни и, за жалост, вечни.

 

Искам всички да накажа.

Всички мои врагове.

Но не онези, дето мразя,

не със гняв и боеве.

 

Тез, които пишат ми се верни, вечни.

Тези зверове.

С алчност, подлост безконечни…

Точно тези врагове.

© Стефани Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Лицемерието наистина е нещо ужасно!
    Просто - далече от такива хора!
    Те не заслужават нашето внимание!
    Поздравления, Стефани!
  • Така е... Разни хора - разни идеали... Но в крайна сметка тези хора не заслужават и капка от нашето внимание, какво остава да се ядосваме заради тях!
Предложения
: ??:??