Отражение
Водата огледало
Сърцето какво ли е събрало
Оглеждам се ръка протягам
На кой какво ли давам
Потрепна тихичко водата
Изстена ли душата
В девет кръга е събрана
Сама и неразбрана
Слънцето усмихна ми се отразено
Лицето вече набраздено
Скрива го листенце заблудено
Желание да слея се в едно
Водата огледало
Отразява...
Душата може да прощава
Да се раздава и разпада
От кръг в кръг да преминава
Илюзия страхотна да създава
Сила за живот да дава
И да отразява...
© Любомир Деничин All rights reserved.