Jun 27, 2014, 8:49 PM

Отрезвяващ шамар

  Poetry » Civic
1K 0 0

Отрезвяващ шамар

Когато попаднеш в житейска беда,
в стрелбата за помощ удариш греда
и нямаш приятел, и нямаш другар,
тогава ела – да ти плесна шамар!
Боли ли? Не мисля. Не си заслужавал?!
Как можеш да искаш, та ти не си давал?!
Как можеш да търсиш от някого нещо,
когато не си му предлагал насреща?
И още се чудят очите ти тъжни?!
Нима всички твои познати са длъжни
за тебе да хукват, понеже, защото
не си им показвал окото на злото
или пък, предвид че изглеждаш невинно,
те трябва да дават от своето чинно?
Не, драги, това и на кино го няма!
В заблуда живееш – заблуда голяма!
Повярвай, не стават нещата така!
Очакваш ли рамо, подавай ръка!
Това, че издигнал си в култ единака
е страшно – по-страшно е даже от рака!
Коварна, разяждаща болест – от нея
не знаеш, че болен си, нямаш идея,
но тя вледенява сърцето ти бавно
и дава на егото мястото главно.
А то ти нашепва словата лъжливи:
„Ти силен си, прав си, а всички са криви!“
И тъй боледуваш, невеж по въпроса,
додето животът не те цапардоса.
Тогава в главата ти крушката светва,
разбираш, защо този тук стихоплетва
и гледаш на хората вече различно,
и чудиш се, как си живял единично,
усещаш се вече частица от цяло,
а цялото, както машина, би спряло,
когато му махнеш основна частица.

Върви колелото без някоя спица,
но липсват ли повече то се огъва
и трудно върти, и направо запъва,
но там ли са всички, то движи се гладко.

Дано те събуди шамарът ми, братко!
28.03.2014г.

Марин Цанков - Цофа

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Марин Цанков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...