Отричам
Прости ми, любими, но не знам защо
съдбата с мен така се подигра...
Защо въобще ни запозна.
Всеки път, когато за теб си мисля,
усещам онова чувство...
Но отричам,
че те обичам.
И защо е това упорство??
Може би от страх, че всеки път, когато ме целунеш,
заклевам се, ще полетя.
Че всеки път, щом до мен
и дума не ще успея да изрека.
Не чуваш ли как сърцето ми бие,
отчаяно, заглъхнало зове те...
И не спирам да се питам
защо то обича те?
Не намира недостатък,
а само повече по теб увлича се.
Но то не се отказва, няма да се предаде.
Дори защото всеки път твоите слова
непоправимо разсичат го.
Знае, че ще бъде наранено отново и отново,
предрича го.
Коленича и се моля тебе да забравя.
Стоя и се боря, с надеждата да се справя.
И кажи ми, обясни ми -
какво да направя и как тези чувства
мога да отричам?
Да отричам, че те обичам...
© Вайола Хансет All rights reserved.
