Отров(е)на красота
Във огледалото поглеждам,
червило слагам, скубя вежди.
Залепвам мигли като четки –
от малка все съм си кокетка.
Но някак си без чар, безлична,
та взех си час за козметичка.
От календара на стената
девойка гледа непозната.
„Сложете тука малко ботокс –
на мацката от този фотос
ме направете да приличам,
да стана пак като момиче,
с изпънато без бръчки чело.
Забий иглата в него смело!“.
„Ще те направя като нова,
с южнокорейската отрова.
Та аз за лекар имам диплом,
свидетелство неоспоримо,
така че няма нищо страшно,
не гледай, че е малко прашно“.
И козметичката ме бодна.
На сутринта осъмнах болна.
Сълзи текат, клепачът висна.
Очите си с вода наплисках,
но всичко виждам вече двойно
от възпалението гнойно.
Мечтата ми да съм кокона
ми коства сума баснословна
и вместо бръчки да разкара,
до болницата ме докара.
© Диана Фъртунова All rights reserved.
