AivI (Стелияна Димитрова)
16 137
Jan 5, 2008, 6:42 AM

Отрова 

  Poetry
1214 0 9

 

Срязохме пъпната връв на земята,
казахме - да расте
и превръщайки в градове селата,
сякаш хващахме за гърлото всяко дете.

 

Твърдяхме, че се грижим за природата,
че ще оставим животните да царуват редом с нас,
но май, че ни интересуваше повече модата,
а парите, изкарани от сделки с живота, интересуваха вас.

 

Огърлица от слонова кост
виси от врата на важна особа
и виждам как сме застанали всички на мост,
 чакаме да ни бутне на бездействието злата прокоба.


И дивите опитомихме,
в името на лакомията държим ги в затвор.
Като прасета с прасета се храним -
дано само и те не еволюират, че да ни дадат отпор.


И нека индустрията да се развива,
а ние с мръсния въздух ще се оправим.
Нищо, че все по-бързо ни избива.
Нищо, че в заразената си кръв се давим...


Заедно майката земя убивахме.
Заедно последвалите успехи празнувахме.
Виждайки мъката и не я лекувахме,
на вместо това за спестените от лекарства пари ликувахме.


Гора не остана вeчe да се изсече.
Време е да приемем участта си сурова,
че някога бяхме, но хора отдавна вече не сме.
Не знам какво сме, откакто човек стана синоним на отрова!

© Стелияна Димитрова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??