Отрова
Отрова
Днес безцеремонно се намерих
в ребуси разнищено доверие!
Ограбена, объркана треперех,
от минало сломена и безверие!
Ръцете си подадени ще върна,
по думите си капки кръв откривам.
Саката съм! И как ли ще прегърна
мизерните трохи надежда жива?
Оставам тук безверна и безръка.
И много грешна, вярвам, че била съм –
щом трябва да износя всяка мъка,
изпила кладенци вина в съня си!
Да бъда смела, трудно е – не мога,
че сили нямам, даже да си тръгна!
Сърцето ми е буца кръв, олово –
и нищо вече няма да го върне!
© Десислава Вълова All rights reserved.
