Отрова
Ти ме отрови. Погуби моята душа.
Ти събори последната надежда в прахта.
Защо ми трябва да обичам?
Да градя всичко ден и час?
Когато ти отричаш и рушиш всичко със замах.
Кръвта ми е черна - оцветена от мойте сълзи.
Душата ми е бездна - проникнеш ли в нея, боли!
Аз се страхувам, че вече съм мъртва и сама.
Аз се гордея, че този път ти устоях.
А е трудно. Опитвам се да оцеля в този мраз.
А е тъжно. Не мога да се предпазя от твоята страст.
Подлудяваш ме. Върша неразумни неща.
Покоряваш ме. Плашлива съм като сърна.
Аз съм жива и дишам, но с мъртва душа.
Тялото ми изстива, не усещайки твоята топлина.
Ти събори последната надежда в прахта.
Защо ми трябва да обичам?
Да градя всичко ден и час?
Когато ти отричаш и рушиш всичко със замах.
Кръвта ми е черна - оцветена от мойте сълзи.
Душата ми е бездна - проникнеш ли в нея, боли!
Аз се страхувам, че вече съм мъртва и сама.
Аз се гордея, че този път ти устоях.
А е трудно. Опитвам се да оцеля в този мраз.
А е тъжно. Не мога да се предпазя от твоята страст.
Подлудяваш ме. Върша неразумни неща.
Покоряваш ме. Плашлива съм като сърна.
Аз съм жива и дишам, но с мъртва душа.
Тялото ми изстива, не усещайки твоята топлина.
© Ванина All rights reserved.
6
