Nov 13, 2009, 12:30 PM

Отсам тишината... 

  Poetry » Other
1596 0 39

Събуди ме мисъл за баба Симанка...
С невидима горест и фиби в косите.
С кирпичена къща. С разкаяна сянка.
С разстрелян съпруг, без присъда. И смисъл.

С асмите, които растяли навътре,
с превити гръбнаци от щедрост и грозде.
С чешмата от камък - послушна и мъдра.
С разпъната люлка от бора до Господ.

С оная череша, отсам тишината,
с която проходили леля и мама...
Без обич да помнят. И ''татко'' да кажат.
С най-меката твърдост на баба Симанка.

2009*

© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??