Отсам тишината...
Събуди ме мисъл за баба Симанка...
С невидима горест и фиби в косите.
С кирпичена къща. С разкаяна сянка.
С разстрелян съпруг, без присъда. И смисъл.
С асмите, които растяли навътре,
с превити гръбнаци от щедрост и грозде.
С чешмата от камък - послушна и мъдра.
С разпъната люлка от бора до Господ.
С оная череша, отсам тишината,
с която проходили леля и мама...
Без обич да помнят. И ''татко'' да кажат.
С най-меката твърдост на баба Симанка.
2009*
© Павлина ЙОСЕВА All rights reserved.
