Отсъстващ стих
Защото си тук, а всъщност те няма...
По устните, ушиващи
мълчания на дните
и дланите, стискащи
дрипави надежди
за щастие, пропълзя самота.
Самотната есен е най-студена.
Защото си тук,а всъщност те няма...
Извадих абаносовите очи
на самотата си,
за да не се влюби в
болката на сърцето ми.
Неразделността понякога боли.
Защото си тук, а всъщност те няма...
Пришивам звезди в
зеленото на очите си,
а те изстиват във
утробата на светлината.
Мислите могат да убиват.
Защото си тук, а всъщност те няма...
Късам сърцето на късчета,
а дъждът и кръвта
се прегръщат.
Вали червено, облаци ме
изпълват изцяло.
Светкавици пулсират.
А дъждът е най-тих по раздяла
и времето в очите ми спира...
... защото си тук,
а всъщност те нямам.
© Истинска All rights reserved.
