Защото си тук, а всъщност те няма...
По устните, ушиващи
мълчания на дните
и дланите, стискащи
дрипави надежди
за щастие, пропълзя самота.
Самотната есен е най-студена.
Защото си тук,а всъщност те няма...
Извадих абаносовите очи
на самотата си,
за да не се влюби в
болката на сърцето ми. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up