Отсъствие или вик
Отсъствие или вик
Когато всичко взе да се подрежда
в усамотената ми гръд
и живна някаква надежда
под сляпата ми плът.
Опитах да прогледна и да видя
от битието някакви следи,
но само мисли като видии
пробиваха стените от лъжи.
Бях сам, а някъде далече
живееше и смееше се ти,
дали не ме напусна тази вечер
и от какво са тез’ сълзи.
С предметите ли трябва да живея –
окован във свобода,
прободен – в самотата пея:
Върви по дяволите ти, Съдба.
Стои виновно моята китара,
като ранен войник
и само тъжно си повтаря –
„Ще чуеш моя вик.”
„По струните ще да премине,
в душата ти ще прокънти
и там, където беше кимнала,
ще продължаваш да живееш ти.”
botyo
© Бойко Беров All rights reserved.
