Отвара от кестени
Обичаш ме... отново съм ти мила,
горчи ми във устата... див бадем,
на кестен във обвивката се крия,
страхуваш се, че няма те във мен.
Да, няма те... е повече от ясно,
в душата ми поникнаха бодли,
в обвивката на кестен ми е тясно,
обидите ти... ято от оси.
Осите жилеха, до кокал и болеше,
бодлите кестенови, пазеха душата,
отровата по тялото пълзеше,
във антидот превърна я сълзата.
Обвивката на кестена се пукна,
изникна топчица блестяща, плодовита,
сълзи от радост, от очите слепи рукнаха,
от кестени... отварата е лековита.
© Неземна All rights reserved.
