Отвара за забрава
Огън стъкнах от твоите лоши слова,
на триножника менчето сложих,
и изсипах ненужния миг тишина -
а обидата с билки наложих.
Тъжен смях, гола обич, последна сълза,
седем грама отрова от стършел,
миг горчив, пропилян, две-три щипки тъга,
недоверие, нерви на възли.
А котлето не къкри... Все няма искри -
ще добавя и малко забрава,
после тихо ще сипя онези очи
дето лееха само жарава.
Развъртях се с машата, но пак не гори –
Сложих себе си, малко по малко.
Без пожари и клади не ще да заври –
само пуши котлето... Ех, жалко!
О, забравих за миг. Трябват малко пари,
да платя всички минали грешки.
Преброих за последно до трийсет и три
и среброто задрънка зловещо.
После думи магически взех да редя -
смело яхнах метлата си стара
и поисках да мога без теб да летя,
преоблякла душата си стара.
Лумна огън от твоите думи в нощта,
сова крясна – засенчи луната
и последната мисъл за теб разгоря,
и подпали невинно гората...
- Спри се вещице! – сякаш насън изкрещя,
от зениците огън изхвръкна
и уби всяка мисъл да бъда добра,
(а в котлето отварата кръкна).
© Нели Господинова All rights reserved.
