Огън стъкнах от твоите лоши слова,
на триножника менчето сложих,
и изсипах ненужния миг тишина -
а обидата с билки наложих.
Тъжен смях, гола обич, последна сълза,
седем грама отрова от стършел,
миг горчив, пропилян, две-три щипки тъга,
недоверие, нерви на възли.
А котлето не къкри... Все няма искри -
ще добавя и малко забрава,
после тихо ще сипя онези очи
дето лееха само жарава. ...