Dec 14, 2005, 8:09 PM

Отведи ме...

  Poetry
1.2K 0 1

Отведи ме!

         Не зная кога, не зная къде...

         Отведи ме!

         Нека стигнем звезди далечни...

         Отведи ме!

         Копнея да съм с теб...

         Отведи ме!

         До кладата на ураганна страст...

         Отведи ме!

         С тебе да съм в рая или ада...

         Отведи ме!

         Животът ми невъзможен е без теб...

         Отведи ме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Кабакчиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....