Jan 17, 2010, 3:37 PM

Отведи ме, мили

  Poetry » Love
803 0 0

  Кога за последно си бил влюбен, както сега,
  не искаш ли заедно да споделим тази магия,
  която дава живот и сила на нашите сърца
  до край да се борят и обичат.

 

  Отведи ме там, където за любовта 
  не съществуват забрани.
  Чаках те в мълчание толкова много години,
  не си тръгвай точно сега, любими.

 

  Не се страхувай, когато хората
  не разбират любовта ни.
  Аз ще бъда винаги до теб,
  споделяйки обичта ни.

 

  Отведи ме надалеко, мили,
  от хорски приказки и зли очи,
  които дебнат и се молят
  да ни видят разделени.

 

  Знаеш ли, мили,
  че през годините, които не си бил до мен,
  аз пак съм те обичала.
  Когато очите ти гледаха моите,
  разбрах, че никога не съм грешила -
  ти споделяш любовта ми.

 

  Нека да върнем времето назад,
  с годините дни и нощи желаех да си мой,
  сега всичко е прекрасно,
  като сбъдната мечта,
  ти си мое щастие,
  моята съдба!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Велина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...