17.01.2010 г., 15:37

Отведи ме, мили

802 0 0

  Кога за последно си бил влюбен, както сега,
  не искаш ли заедно да споделим тази магия,
  която дава живот и сила на нашите сърца
  до край да се борят и обичат.

 

  Отведи ме там, където за любовта 
  не съществуват забрани.
  Чаках те в мълчание толкова много години,
  не си тръгвай точно сега, любими.

 

  Не се страхувай, когато хората
  не разбират любовта ни.
  Аз ще бъда винаги до теб,
  споделяйки обичта ни.

 

  Отведи ме надалеко, мили,
  от хорски приказки и зли очи,
  които дебнат и се молят
  да ни видят разделени.

 

  Знаеш ли, мили,
  че през годините, които не си бил до мен,
  аз пак съм те обичала.
  Когато очите ти гледаха моите,
  разбрах, че никога не съм грешила -
  ти споделяш любовта ми.

 

  Нека да върнем времето назад,
  с годините дни и нощи желаех да си мой,
  сега всичко е прекрасно,
  като сбъдната мечта,
  ти си мое щастие,
  моята съдба!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...