Отведи ме там,
където започват и свършват нещата.
Отведи ме там,
където изчезват съвсем сетивата.
Отведи ме там,
където няма нито мисли, нито слова.
Отведи ме на края,
на границата, на ръба.
Отведи ме там,
където няма нито звук, нито стон.
Отведи ме там,
където извира магичният ОМммм....
Отведи ме там,
където нищо и всичко се сливат в едно.
Отведи ме там,
за да видя Вселената
с визията на Твоето Око.
© Татяна Борисова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Ако да - бих искал да го посетя! Поздрави.