Отведи ме там,
където започват и свършват нещата.
Отведи ме там,
където изчезват съвсем сетивата.
Отведи ме там,
където няма нито мисли, нито слова.
Отведи ме на края,
на границата, на ръба.
Отведи ме там,
където няма нито звук, нито стон.
Отведи ме там,
където извира магичният ОМммм....
Отведи ме там,
където нищо и всичко се сливат в едно.
Отведи ме там,
за да видя Вселената
с визията на Твоето Око.
© Татяна Борисова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Ако да - бих искал да го посетя! Поздрави.