Отвисоко
Там – на балкона ми расте домат –
така далеч от селските градини...
във битка с този чужд, враждебен град,
расте напук – така, за да го има...
Не зная как ли диша, но расте...
И сякаш се усмихва закачливо.
На него гледам като на дете
и грижа се за него търпеливо.
Той ще порасне, после ще узрее,
макар и да изглежда още дребен.
Защото иска просто да успее,
за да докаже колко е потребен...
Ще го отгледам, тръгне ли да пада,
ще го поставя там – на мойта маса,
защото дом намери в тази сграда
и този свят – враждебен и опасен...
Но дотогава с гордост все ще гледа
над този град – изпълнен с шум и врява,
за да дочака своята победа
и своя спомен тука да остави...
Г.Ванчев
7 юни 2020
© Георги Ванчев All rights reserved.
