Jul 3, 2020, 7:54 AM

Отворени прозорци

  Poetry » Civic
834 1 1

Отворени прозорци

 

Очите, залепнали от толкова спомени,
не виждат, че слънцето за всички нас грее.
Лято е, прозорците са отворени,
вдишва човекът, издишва, живее.

 

И чистият въздух го вика навън,
иска да чуе как е минал денят.
Усмивка дарява, против самота преди сън,
през прозореца влиза един красив свят.

 

И сърцето, и душата, нека са отворени,
за всеки, който без страх ни обича.
Лято е, няма място за спомени,
не сме сами, луната през прозореца наднича.

 

Явор Перфанов
02.07.2020 г.
Г. Оряховица

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор Перфанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...