3.07.2020 г., 7:54

Отворени прозорци

836 1 1

Отворени прозорци

 

Очите, залепнали от толкова спомени,
не виждат, че слънцето за всички нас грее.
Лято е, прозорците са отворени,
вдишва човекът, издишва, живее.

 

И чистият въздух го вика навън,
иска да чуе как е минал денят.
Усмивка дарява, против самота преди сън,
през прозореца влиза един красив свят.

 

И сърцето, и душата, нека са отворени,
за всеки, който без страх ни обича.
Лято е, няма място за спомени,
не сме сами, луната през прозореца наднича.

 

Явор Перфанов
02.07.2020 г.
Г. Оряховица

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...