3.07.2020 г., 7:54

Отворени прозорци

835 1 1

Отворени прозорци

 

Очите, залепнали от толкова спомени,
не виждат, че слънцето за всички нас грее.
Лято е, прозорците са отворени,
вдишва човекът, издишва, живее.

 

И чистият въздух го вика навън,
иска да чуе как е минал денят.
Усмивка дарява, против самота преди сън,
през прозореца влиза един красив свят.

 

И сърцето, и душата, нека са отворени,
за всеки, който без страх ни обича.
Лято е, няма място за спомени,
не сме сами, луната през прозореца наднича.

 

Явор Перфанов
02.07.2020 г.
Г. Оряховица

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...