Горещо, безпощадно и сухо,
молитва след молитва – поне да задуха!
За капчицата дъжд плаче тревата,
доземи свела морна снагата...
Душата плаче изтерзана –
отворена, кървяща рана...
А животът е мираж
с непостоянен макиаж,
вярата надежда сляпа,
болката убива красотата...
© П Антонова All rights reserved.