Отвъд
Отвъд
Затвори очи!
Усети дъха!
Двама сме.
Сами в нощта.
Усети полъха на вечерта!
Нека те накарам да твориш.
Нека те накарам да летиш.
Съзнанието... Съзнанието замъгли!
Сърцето... Сърцето остави!
Тихо бие там в заоблената гръд.
Нежно шепне зов за плът.
Чувственост затова копнея.
Чувственост затова живея.
Протегни ръка и сведи глава!
Не мисли!
Искам да умееш да летиш!
Нека те науча да твориш!
Не мисли!
Устреми се към дъха.
Нека да шуми кръвта
Нека да тупти гръдта.
Не мисли!
Затвори очи, изгони света!
Остани сама.
Аз съм тук...
Протегни ръка!
Двама сме сега.
Тиха е нощта.
Забрави света.
Наша е нощта.
Ето моята душа.
Изтръгни смъртта!
Нека те науча да твориш!
Покажи ми, че летиш!
Забрави света! Остани сама!
Не гаси кръвта, а подай ръка!
Искам да усетиш любовта!
Да почувстваш радостта от това, че си жена.
Остави гръдта, нека се изпълни със страстта.
Понеси се във нощта.
Не поглеждай със очи, а със своите мечти!
Покажи ми, че летиш и че можеш да твориш!
Аз съм тук...
Остави света.
Просто дай ми своята ръка,
за да стъпим двама на брега.
Сам съм.
Нежно хванал твоята ръка.
Искам да почувстваш любовта.
И забравила света, да не си сама!
© Мирослав All rights reserved.
