Apr 22, 2024, 9:34 AM

Отвъд

633 1 0

 

Градината е тъмна, тъмна,

реката дебне хладна, хладна,

пристанището -- глухо, глухо;

отвъд -- небето стръмно, стръмно;

отвъд, в полето, са селата,

а всъщност нищо няма тука:

 

на корабите светлините

и на удавници очите.

 

                            1 март 1990 г.

                            гр. Силистра

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъчезар Цонев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...