Apr 22, 2024, 9:34 AM

Отвъд

622 1 0

 

Градината е тъмна, тъмна,

реката дебне хладна, хладна,

пристанището -- глухо, глухо;

отвъд -- небето стръмно, стръмно;

отвъд, в полето, са селата,

а всъщност нищо няма тука:

 

на корабите светлините

и на удавници очите.

 

                            1 март 1990 г.

                            гр. Силистра

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лъчезар Цонев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...