Jan 11, 2009, 5:05 PM

Отвъд любовта

  Poetry » Love
1.5K 1 22
Ще те чакам. Отвъд любовта.
Там, където реалното свършва.
Там, където души и тела
във едно цяло Господ превръща.

Ще съм в бяло. Почти като в сън.
Ще трептя, от лъчи озарена.
Ти не бой се, дочуеш ли звън
от камбани на друга вселена.

Там отдавна е свършил студа,
а тъгата е символ на радост.
Ще те чакам. Ти само ела!
Във страната на вечната младост.

Там ще греят в очите слънца,
а душите ще бъдат огнища.
Любовта е... отвъд любовта!
В този свят - тя е равна на нищо...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...