Отвъдният свят
2006
Отдавна още, във епохи най-отдалечени,
пророци праведни, отшелници и риши,
аскети строги, и монаси, и дервиши
постигнали са истина неоспорима:
че “над” земята свят невидим има.
Той съществува и не съществува -
царство на сенки и на привидения.
За някой - свята истина, за други пък лъжа.
Убежище от всякакви тежнения
или каторга за човешката душа.
Отдолу – ад, отгоре – рай, чистилище в средата.
Но не за “златната среда” говорим тука
или за “пътя златен”, начертан от Татхагата,
а за онази област сумрачна и глуха
в която не “горещите”и не “студени”пребивават.
За праведните – Рай: с прекрасни плодове и птици,
реки от мляко, масло, мед или нектар;
постелки меки, дългокоси пламенни девици –
приготвени от господ Йеова или Аллаха в дар
за благочестивите и вярващите в своя Господ'ар.
Зелени пасища, потоци бистри и пенливи,
свещени дойни крави – за млеко и гхии,
пастири с флейти, увенчани гопи,
танцуващи в захлас на лунна светлина –
за предано-отдадените, жертващи храна.
За не позналите молитва, пост и благочестие:
лъжци, крадци, убийци и прелюбодейци –
казани врящи със катран сред дим от сяра,
където виковете им за милост само нови мъки
все по-ужасни и болезнени ще им добавят.
Така религиозната фантазия с картини страшни
на мъки нечовешки и сега заплашва
чедата божии, отдали се на Сатаната.
Или с примамливи и чувствени наслади
към праведност и непорочност ги приканва.
Ала наред с познатите ни догми и легенди,
създадени да вдъхват страх или надежди
сред не налучкалата праведния път тълпа,
за търсещите истинската Светлина
доктрина друга, много по-богата има.
За Свят обширен, светъл и красив,
където вечният стремеж към Истината свята -
преследван, поругаван и подтискан на земята -
освободен от плътските си букаи
се устремява без баласт към звездни висоти.
Там също има планини, реки, морета
(защото “както на земята, тъй и на небето”)
и градове във светлини, и слънчеви зари,
но и сумрачни области, лишени от лъчи,
където не виделите духовна светлина
във сън до новото си раждане ще пребивават.
Но съградилите си дом с основи здрави,
с духовен устрем срещнали “смъртта”,
във облик нов живота продължават;
талант и сили неуморно като влагат
в труда безкористен намират радостта.
Там всеки облика си с мисъл сътворява
и ако този орган в някого е неразвит -
поради слаба употреба в земния му бит -
той ням и глух задълго ще остане,
ако застъпник и водач пред него не застане.
Затуй с тържественост и устременост от сега се запасете -
те ключ вълшебен са за тежките врати
и “Царството небесно” тутакси отварят
на чистите сърца, лишени от поквара,
щом пламъкът на любовта във тях гори.
А дойде ли часът, “покойниците” близки изпратете
не с погребален звън и траурни слова,
а с пожелание “на добър път” и химн тържествен,
за да не бъде поривът към Светлина естествен
на вечната душа прекършен от скръбта.
© Никола Берчев All rights reserved.