Щом звънне телефонът,
знам, че търси ме Отвъдното,
черната материя шепне
с тайнствен глас,
затова на явката,
до ханчето, крайпътното,
очаквам гласовете
в твърде ранен час.
Използват западни езици,
затуй аз станах полиглот,
първо музика ми пускат
на лек тромпет или фагот.
Кажете ми в тоз
ортодоксален свят
от фундаменталисти,
как да не се крия,
останал без опора
и обзет от страх,
аз пулсираща звезда ще стана
или нов Месия.
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
А стихото е интересно и пораждащо размисли. Поздравления!
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
