Отвътре
Сякаш играчка в кутия,
като на пружина,
неуморно танцува
в мрак балерина.
Тя гледа навън
през прозорци - очи
видяна, само насън;
забравена призори.
И танцува на своята сцена
от мисли и кост;
от овални стени обградена
в дома си е гост.
Като свредло на машина
забързана се върти,
страст неумолима
вихри се, хвърля искри.
Устремена е да пробие,
да излезе навън
от черепната кутия,
на безсъние, трън.
В мозъка на костите
отговори е впила,
но кои са въпросите
и къде ги е скрила?
Тя танцува, дълбае
във тъкан и мисъл,
светлини не желае,
а да бъде написана.
