Първият поет
Жаден бръмбар хищно пие късен цвят,
с представа, че обядва у Лукул!
нехае той, че свити на пашкул
отдавна братовчедите му спят!
Че утре ще завият зли фъртуни,
и че светът ще падне подкосен
под злите снежни хали и съвсем
цветът ще стане лукс на този свят!
Че всички ще се скрият по гнезда и дупки,
където са натрупали храна
и че мнозина ще заспят дълбоко – без преструвки
до първите лъчи на Пролетта!
Мнозина вече Южен курс поеха,
мнозина други – по бърлогите сумтят,
а нашият герой – упорно пие,
представяйки си че е цар на този Свят!!!
© Момчил Манов All rights reserved.
