Oct 18, 2009, 7:17 AM

Падаща звезда

  Poetry
1.4K 1 1

Едно момиче с наивна душичка,

протегнало нагоре към звездите ръчичка,

с надежда и оптимизъм в очите

то гледало нагоре към звездите.

 

Чакало да падне звездата красива, 

че да сбъдне мечтата тъй мила!

Чакало... надявало се с поглед

нагоре да дойде и неговия ред...

 

Но напразно, звездите на небето

този път не зарадвали детето.

Ръчичката си момичето свалило

и от разочорованието глътка отпило.

 

Хората се присмяли – „Само мечта

ще си остане това...„

Разгневено момичето рекло – „Само мечта,

... не, не мисля така!!„

 

Едва сега момичето проумяло

колко много е грешало.

Не трябвало да чака звездите,

а да се бори за мечтите!

 

Минало година, две, три,

момичето сбъднало свойте мечти.

Погледнало към небето тъмно

и видяло една звезда да пада бавно...

 

Спомнило си колко нетърпеливо

било преди и казало си то –

„Както бавно падна таз звезда,

така и се сбъдна моята мечта!!”

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Минева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубава идея...Един съвет:може би трябва да поработиш върху композицията,или ако не това,опитай се да поразчупиш малко римата(сега на моменти звучи като проза,разбирам да беше поема,ама не е..) Иначе имаш едно браво от мен

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....