сега съм вътре,
в онази дупка,
в която безжалост
бутна ме,без срам...
стоя със рани,
в ъгъла аз плача,
и сърцето ми
не вижда
изгрева на утрешния ден...
в пропастта аз паднах,
залъгана от твойте слова,
а тъй нежно ти си ми говорил, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up