паднах в пропастта...

сега съм вътре,
в онази дупка,
в която безжалост
бутна ме,без срам...
стоя със рани,
в ъгъла аз плача,
и сърцето ми
не вижда
изгрева на утрешния ден...
в пропастта аз паднах,
залъгана от твойте слова,
а тъй нежно ти си ми говорил,
но всяка дума е била лъжа...
стоя аз в тази дупка,
крещя,раздирана от
твоя глас,
но никой не може
от дупката да ме измъкне
и щастието да ми върне в този час....
в ъгъла свита на кълбо,
сърцето във гърдите,
свило се и то....
сълзите във очите,
не спират те
дори за миг....
и сещам се за тебе мили,
и болката пронизва ме със вик....
в пропастта аз паднах,
раните лекувах,
но знай ще се изправя...
и от смъртта ще се избавя....