Паднал ангел съм, оставил небето
зад себе си, превърнал сърцето си
в прах и напълно изгубил се.
Роден съм от майка фурия,
а баща ми е огънят бурен,
в очите си мълнии аз крия
и една необуздана стихия.
А, някога имах сърце,
дарявах любов, на всеки комуто е нужна,
но отхвърлен аз бях и любовта веч' ми е чужда.
© Джамби All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
