Паднал ангел
Падат от стената всички икони.
Догарят свещите и там,
стърчат сега ръждясали пирони,
а в мене болка, огън и срам...
💔
Замлъкне ли душата на поета
ранена, повалена и излъгана,
ако гаснат ударите на сърцето,
кървящо и самотно в ъгъла,
💔
с бял облак ми покрий очите,
да не виждам на черното грозното.
И солта във сълзите ми скрита,
да изплаче от вътре отровното.
💔
Спусни пелена от забрава,
изгори и мечти и копнежи.
Научи ме как се прощава,
щом болката вените реже.
💔
Превърни ми сърцето във камък,
за да може да спре да боли.
Залей го със огън и пламък
изпепели го за да мълчи.
💔
Падна ли слаба и жалка,
или режат ми дългия клон,
ти дай ми криле, поне малки,
да намери душата подслон.
💔
И нека в безкрая поскитам,
да превържа своите рани.
Не питай и аз няма да питам...
Просто искам сама да остана.
💔
И щом нищо от мен не остане,
посади ми любов и надежда.
Изпрати ми и две топли длани,
да ме водят, докато проглеждам.
13.06.2019 В.Тодорова
© Valya Тodorova All rights reserved.
