Паднал лист
Жалко.
Тъжно...
...и мъгливо.
И есенно,
и някак мокро.
И всичко в шал се е обвило,
а вчера още беше топло.
Погали ме една бреза със клони.
Едно листо политна към земята
и стон душата ми отрони
от спомен за милувка тъй позната.
Наведох се и взех листото.
Грижливо стоплих го със длани.
Прибрах го близо до сърцето,
а то ми заразказва свойте тайни.
Родило се през тази пролет.
Найвно, за живота жадно.
Но първо бурите по него
оставили са свойте длани.
През лятото видяло слънце.
и тъй се влюбило във него,
че всеки ден на там се е обръщало
докато не го убила жегата.
А вчера вятъра поканил го
на танц среднощен и лудешки.
Лъжлив бил вятъра любовник,
и танца бил за листа грешка.
Така отронил се е той от клона
и в пазвата ми топла днес лежи.
Една история, до болка тривиална -
един живот, изпълнен със лъжи.
© Крис All rights reserved.
