Паднала, ала нивга победена
Аз стъпих право във оная локва,
дето калта мирише на отрова,
паднах, ала зовях ли, че съм горда,
неутихнала като след буен огън...
Извиних ли се, когато си отидох,
или едва силите са стигнали до там.
Пристъпих ли, или се обидих,
тръгнах друга, като жрицата на храм...
Ала и тя светица е наричана,
а за едната милост, аз съм чужда
не, не казвам, че съм за отричане,
ей тъй съм, в хорските очи съм луда.
И страхуваше ли си ти от мене,
че напусна постелята ми призори,
или просто едва дошло е едното време,
като в късно отворени врати...
А утрото е готово за разплата,
ако аз съм силна, дори да съм ранена
и сетне оставам едната непозната,
безсловесна, паднала, ала нивга победена...
дето калта мирише на отрова,
паднах, ала зовях ли, че съм горда,
неутихнала като след буен огън...
Извиних ли се, когато си отидох,
или едва силите са стигнали до там.
Пристъпих ли, или се обидих,
тръгнах друга, като жрицата на храм...
Ала и тя светица е наричана,
а за едната милост, аз съм чужда
не, не казвам, че съм за отричане,
ей тъй съм, в хорските очи съм луда.
И страхуваше ли си ти от мене,
че напусна постелята ми призори,
или просто едва дошло е едното време,
като в късно отворени врати...
А утрото е готово за разплата,
ако аз съм силна, дори да съм ранена
и сетне оставам едната непозната,
безсловесна, паднала, ала нивга победена...
© Ди All rights reserved.
