Aug 13, 2004, 3:31 PM

Падналият ангел

  Poetry
1.5K 0 1
На никого по пътя си житейски,
не съм го казвала, облечена в искреност.
Минавайки по улици,спирайки на гари,
аз всички съм ги мислела
за дяволски продажни.
От очите им съм бягала,
препълнена с отрова неотпивана..
Те-чужди, грозни и изгубени
унищожавали са само себе си..
но ти се появи на светофара
на моя опустял живот и се засмя.
На никого по пътя си с бурени
не съм повярвала, но ти успя-
да ме накараш да погледна
към дребните неща, към истинските хора.
Те-боязливи същества,
невидими са за чакалите-получовеци
и носейки смирено своя кръст
вечерят с Господ
и в очите те Го гледат,
защото съумели са да защитят
живота си, неизхабен за мерзостти.
Ти ангел си, от всички
помъдрял най-много,
защото твоята вечеря тайно
е била молитва-
за надежда и приятелство..
На никого по пътя си охулен
не съм го казвала в искреност и вричане,
но ти Любов и Красота си
и казвам го:"Обичам те!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Comments

Comments

  • Всяка дума е със своя дълбочина в творбата!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...