Падни за 200, минимум!
Падни за 200, минимум!
Човешки чувства и отношения
се оприличават на природни процеси,
стихийни бедствия,
звезди и планети,
песъчинки,
други нечовешки явления.
Добре,
тогава:
В сърцето ми се утаява
сива зима.
Дори каймакът да бушува
набръчкан свежo в пролет,
утайката прераства
в полип.
О, да, ще вярвам,
за да полетя.
Разбира се, ще стигна
до най-опитомената звезда.
Там ще си почина.
Дори ще смея да помисля
за щастие.
А това е вече грешка,
самата мисъл е въпрос,
на който отговорът е един
и прост.
Невинно заблудените в очакване
на противното -
добро и щастие,
да паднат за 200,
минимум!
2юли2009
софия
© Братан All rights reserved.
