Pай – за неживеещи
За краткия живот, почти до жътвата,
примигват все фенерчетата, малките,
та в ямите житейски да не хлътвате
но кой ти гледа – буболечки жалки те,
по жътва все полепват по диканите,
проглеждат нощем в светлината слепите,
а вие все слепци ще си останете
и рой светулки да ви сложат в шепите.
В неоновата джунгла, в градовете ви,
очите ви изтекли са, от взиране
бездушно телевизор вечер свети ви,
а чудесата – май са на умиране.
Една жена върви, върви сред нивите,
разтворила ръцете си светлеещи...
Където и когато да отивате,
дано да има рай – за неживеещи.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
